Бъдни вечер

Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници в българския календар. Самото му име произхожда от бдение или бъднини. В първия случай по-силна е християнската символика – с молитва да се посрещне раждането на Спасителя.   

От православна гледна точка, трапезата на Бъдни вечер няма никакво значение или друго изискване освен да е постна, тъй като е последният ден от Рождественския пост. На този ден християните се подготвят духовно – чрез пост, изповед и молитва да приемат Светото Причастие и така достойно да посрещнат Христовото рождество.    

Според народните поверия на Бъдни вечер излизат демони и таласъми и бродят до 6-ти януари  (когато Христос е покръстен). Ето защо се слага една скилидка чесън в джоба, за да гони злите духове. Не бива да се излиза навън без нея.           

Младите моми могат да сънуват бъдещия си жених, като сложат първата хапка от питата под възглавницата си.       

Ако на Бъдни вечер времето е облачно, пролетните култури ще са добри и пчелите ще носят повече мед.       

Ако на Бъдни вечер вали сняг, пчелите ще се роят много.    

Празничната атмосфера от Бъдни вечер се преливала в нощната Коледа. Коледарите обикалят домовете и благославят техните стопани. Те обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание.