Великден

В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Иисус Христос. То е на третия ден, след като Христос е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. След това Иисус Христос се явява на Мария Магдалена, а после и на апостолите.
Вярващите се поздравяват с думите “Христос воскресе!” и отговорът е “Воистину воскресе!".





Католическата и Протестантската църква също отбелязват Възкресение Христово.

Великден всяка година е на различна дата. Той е неделята на Страстната седмица, която е понеделник до неделя след първото пролетно пълнолуние. Спрямо Великден се определят и редица празници, които не са с фиксирани дати от православната църква.

Принципът на определяне на датата е определен на Първия вселенски събор през 325 година. Там е прието, че християните ще празнуват на неделята след първото пълнолуние на пролетното равноденствие, което е фиксирано на 21 март.

Според православната традиция Възкресение Христово се предшества от Великия пост. Той започва седем седмици преди Великден и включва 40 дни и Страстната седмица. Утвърден е в памет на 40-дневния пост на Исус Христос и на последната седмица от земния живот на Спасителя, на неговите страдания и на смъртта му на кръста.

През това време християните трябва да се покаят, да очистят душите и телата си и така да се приготвят за достойното посрещане на християнския празник.





Боядисване на яйца за Великден

Пъстрите яйца са неизменна част и символ на празника, затова няма как да не започнем именно с тях. Според преданието, когато Мария Магдалена отишла в Рим да се срещне с императора, тя му подарила яйце, обагрено с червено – символ на кръвта на Христос. Така се поставило началото на обичаят на Великден християните да си подаряват боядисано в червено яйце. С времето постепенно започнали да се използват и други цветове, и така до днес, когато пъстрите кошници с яйца присъстват във всеки дом у нас на празника.





Важно е да отбележим, че задължително великденските яйца се боядисват сутрин на Велики Четвъртък или съботата преди Великден, като именно червено трябва да бъде първото боядисано яйце. С него се рисува кръст върху челата на децата в семейството, след което то се поставя пред иконата вкъщи, където остава до следващия Великден.

Останалите боядисани яйца стават част от великденското “борене с яйца”, което започва от полунощ на Великден. Преданието е, че най-здравото яйце е борец и ще донесе много щастие, късмет и отлично здраве.







В миналото на българската трапеза се е месел традиционният обреден хляб. Първият козунак за Великден е омесен от френски хлебар през XVII век, но на родна земя той навлиза сравнително късно – едва през 20-те години на миналия век. Традицията на сладкия хляб се появява първо в градовете, измествайки традиционния (като колак, пармак, кравай), като той е продукт на външни влияния и градската култура.

Козунакът дори се е предлагал в по-изисканите софийски кафенета, където е можело да се поръча виенско кафе с резен козунак.





А защо агнешкото е също един от важните компоненти на празничните обичаи? Исус Христос е представян като Божи агнец и агнето се свързва с неговата смърт, защото е жертвано в деня на Възкресението, той е невинен и безгрешен и очиства греховете на света. Легендата разказва, че дори и на кръста не му счупили коленете както правели с всички, за да го запазят цял като жив агнец. По обичай може да се хапне агнешко на първия ден след 40 дневни пости.